Не яжте динята, ако видите този знак
Динята е един от най-вкусните летни плодове, само че би трябвало да методите отговорно към избора ѝ. Познаването на тези пет признака ще ви помогне да избегнете заплаха и да се насладите на този апетитен плод без щета за здравето ви. Изданието The Health Site показва на кои признаци би трябвало да обърнете внимание освен в магазина, само че и след разрязването на плода, съобщи Актуално.
Признак №1: Неестествено ослепителен, „ химически “ цвят на пулпата и влакната
Когато режете любеница, първото нещо, на което би трябвало да обърнете внимание, е цветът на месестата ѝ част. Узрялата любеница е с ослепителен, апетитен розово-червен цвят, само че постоянно наподобява естествено. Ако месестата част е прекомерно интензивна, „ химична “, съвсем неоновочервена или розова, това може да е симптом на нитрати или багрила. Нитратите, въпреки и част от естествения азотен цикъл в почвата, стават токсични в несъразмерни количества. Понякога се употребяват за ускорят растежа на плода.
В естествена любеница влакната, които минават от сърцевината до кората, би трябвало да са бели. Ако видите, че тези нишки имат натоварен жълт, оранжев или даже синкав нюанс, това е доста обезпокоителен сигнал. Тази смяна в цвета постоянно демонстрира прекалено струпване на нитрати.
Признак №2: Гладка, лъскава повърхнина при рязане и липса на ронлива текстура
Месото на узрялата любеница би трябвало да е зърнесто, нежно, сочно и леко ронливо при разсичане. Ако повърхността наподобява съмнително гладка, като че ли полирана, това може да демонстрира потреблението на стимуланти за напредък или химически торове. Такива дини постоянно наподобяват „ съвършено “, само че губят естествената си текстура.
Когато режете узряла любеница, би трябвало да чуете особено хрупкане. Пулпата би трябвало да е сочна, само че не и прекомерно водниста от непотребната вода.
Признак №3: Подозрителна миризма и усет
Динята би трябвало да мирише свежо и всяко отклоняване от тази миризма е обезпокоителен сигнал.
Ако усетите неприятна, кисела, „ ферментирала “ или ясно изразена химическа миризма от разрязана любеница, това не трябва да се подценява.
Вкусът също е значим индикатор. Зрялата любеница би трябвало да е сладка и освежаваща. Ако усетите мъка, железен или различен изкуствен усет, това е пряк сигнал, че динята е рискова. Не рискувайте - изхвърлете я незабавно.
Знак №4: Липса или необикновена жълта страна
Тази характерност се отнася до външния тип на динята.
Всяка любеница, която пораства на земята, би трябвало да има жълтеникаво или кремаво леке от едната страна. Това е по този начин нареченото „ място на зреене “ - мястото, където динята е лежала на земята и не е получавала слънчева светлина. Колкото по-жълто и по-голямо е това леке, толкоз по-вероятно е динята да е узряла и да е узряла по натурален път.
Ако въобще няма такова леке или е бяло или зелено, това може да демонстрира, че динята е била набрана преди да е узряла изцяло или е била отглеждана благодарение на стимуланти за напредък, които не са ѝ разрешили да узрее по натурален път.
